Добрите обноски се базират на четири принципа : умение да общуваме , стремеж к ъм равновесие и хармония , зачитане на другия и уважение к ъм самия себе си . Куртоазията к атегорично не е снобизъм , а средство да ж ивеем по - добре . Тя ни подтиква да спазваме норми на поведение , които са необходими и допринасят за спокойните отношения между хората .
Да отстъпваме в превозното средство мястото си на по възрастните от нас , да придържаме вратата , когато някой влиза или излиза , да благодарим , да се извиняваме , да поздравяваме ... Дали винаги пра в им тези на пръв поглед дребни , но всъщност толкова важни неща ? Те са необходими , за да бъдат отношенията ни с околните по - хармонични .
Всеобщ кодекс
При к онтакт с непознати любезността помага много - разсейва напрежението и улеснява общуването . Ето защо при всички общества има правила на поведение . Впрочем няма да бъде пресилено , ако кажем , че те са почти генетично обусловени : дори животните имат ритуали за ухажване или сближаване . Разбира се , при нас , хората , системата е много по усъвършенствана . Учтивото поведение не е нито навик , нито механичен рефлекс . Касае се за ритуали , чиято цел е да се избегнат сблъсъците . Сякаш сме подписали договор за общуване - поздравяваме , представяме се и т.н. Често го правим , без дори да се замисляме .
Вежливостта позволя в а да се отворим към другите . Тя е средство за общуване . Без нея не можем да разговаряме нормално , тъй като тя е основополагащ принцип в този общовалиде н кодекс от правила .
Да поздравяваме
„Добър ден !", „Здравей / те !" - поздравите означа в ат : видях те , разпознах те , признавам съществуването ти . Да приемем , че не сме сами на земята, че другият съществува - това е самата същност на учтивия поздрав. Да, доброто възпитание изисква да зачитаме другия. Но не само приятеля или съпруга/та, а и съседа, непознатия. Ние самите нямаме интерес от това.. Все пак не живеем сами, а в група, в общество и трябва да оцеляваме. Без любезностите трудно можем да живеем заедно.
На масата
Добрите обноски , к акто и липсата на такива не могат да останат незабелязани . Те личат във всеки един момент . И най - вече - по време на хранене . Да ядем със затворена уста и умерено , да си служим с нож и вилица ... Няма да изброяваме всички правила и забрани на масата . Именно поведението ни по време на хранене е едно от нещата , к оито ни различават от ж ивотните . Без етикета ние бихме приличали много на тях . А ето и к акво е ж елателно да знаем . Когато сме на масата с други хора , е добре да разговаряме , но да дадем възможност и на другите да вземат думата , да ги изслушваме , да обръщаме внимание на всеки един от сътрапезниците .
Ако ние сме домакините и имаме гости , също трябва да спазваме някои правила . Например най - важният гост сяда отдясно на домакинята , следващият по значение – от ляво . За да протече в ечерята приятно , е в ажно и разговорът тъй като хората се събират преди всичко да общуват , да поддържат отношения и да се срещат с нови лица , а не толкова , за да се нахранят заедно .
Уважение и себеуважение
В автобуса възрастните хора често стоят прави , а младите мъже , разположени удобно на седалките , невъзмутимо ги гледат . На всичко отгоре на околните се налага да търпят шума от уокмените им , звъненето на мобилните им телефони , както и досадните им лични разговори . Неприятно е всички пътници да слушат как някой младеж се кара с приятелката си и , без да искат , да научават подробности от интимните им отношения .
А той дори не забелязва околните и най - безцеремонно се изяснява с нея . Няма начин да не ви се е случвало подобно нещо . Но не толкова напрегнатият съвременен живот , колкото липсата на уважение от страна на другите към нас ни причинява стрес . Уважение , което позволява на всеки да запази неприкосновена личната си територия и да поддържа добро мнение за себе си . Жената , която носи дрехи в крещящи цветове и натрапчиви бижута , може би изглежда малко вулгарно , но това не в реди на никого . Затова пък с илният парфюм или шумният уокмен пречат на околните . Същото е и с обидите зад волана и с натискането на клаксона - покачват напрежението и съответно риска от катастрофа . Ако някой колега пуши поредната си цигара под носа ни или постоянно озвучава стаята , в която работим , с мелодиите на своя мобилен телефон , това наистина е страшно досадно . Приемаме го като послание , което казва : „Нахлувам в твоята територия . И не ме е грижа , че на теб ти е неприятно ." Когато другите ни уважават , и ние самите имаме позитивно отношение към себе си . Всички се нуждаем от положителния поглед на хората край нас , за да се чувстваме признати . Нека к ажем „не " на агресивността , „не " на грубостта ! Уважението е сърцевината на любезността .
Добре дошли, но.
Всички сме чували : „Чувствайте се като у дома си ", Когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме , но дали наистина го мислим ? Както е недопустимо да ходим на гости , без да сме поканени , така и не можем да се ширим свободно в чуждия дом . Когато човек отваря вратата на къщата си за някого , той губи контрола над личното си пространство , излага се на погледа и к ритиките на другите . По време на вечеря домакините често предлагат по една последна чашка на гостите си . Този любезен жест не е случаен : това е деликатен намек , че е в реме гостите да си отиват , за да могат домакините най - сетне да останат сами и да си отдъхнат .В същото време е добре дошло и за гостите : те могат да се оттеглят , без да се боят , че ще обидят домакините , и така да запазят репутацията си на дипломатични и добре в ъзпитани хора . Защото и в този случай ние трябва да спазваме стриктни правила : „И въпрос не може да става да нахлуваме в чуждия дом неканени . Нито пък да следваме домакинята в к ухнята , да надничаме в банята ( освен ако тя не е общо помещение с тоалетната и наистина се налага да я посетим ), да отваряме шкафчета , да ровим в хладилника , да пускаме телевизора ...
Облеклото е важно
За да уважаваме другия , трябва първо да уважаваме себе си . Защо ?
Не е добра идея да ходите облечен/а небрежно ( с дънки и широка тениска или пуловер ), да говорите сравнително малко , без грим за жените . В един момент ще си дадете сметка , че сякаш не ви уважават достатъчно , нищо че се справяте добре със служебните си задължения . Доброто възпитание изисква не само да имаме прилично поведение , да контролираме жестовете си и да внимаваме какво говорим , а да поддържаме в приятен вид външността си , да спазваме добра лична хигиена . Да приемем правилата за подходящо облекло на работното място означава да се интегрираме с групата . Ако не се съобразяваме с общоприетото , значи не зачитаме колегите и началниците си .
По материали на сп. Журнал
ПУБЛИКУВАНЕ НА МНЕНИЕ 
