Как се договаря по въпроси, по които сме непреклонни? Като ценности, чест, крайни нужди?
За щастие повечето не са такива. Често се оказва обаче, че пътят ни към съгласието се взривява не от недоговоримите, а от съвсем „безобидни“ неща.
Ето ви един пресен пример.
Днес един колега ми сподели, че негов партньор, с който са поели съвместен ангажимент, фиксиран от няколко месеца, няма да участва в него.
Но не му го е казал направо, а е отишъл да говори с Х (трети човек), за да го помоли да поеме неговите ангажименти. Без да пита основният. Моят колега каза, че принципно може да е съгласен с това кой е заместникът, който ще му помогне да изпълнят съвместния ангажимент. Но това, че не са го попитали за мнението му как да се организира най-добре тази промяна, която силно го засяга, го беше взривило. Както и това, че неговият партньор – за пореден път, не си изпълнява обещание към нещо, заради което той самият си е пренаредил цялата програма.
Това за пореден път ми напомни, че в конфликтите много лесно нагазваме тънкия лед – а именно това, което взривява хората – и това е не какво искаме от тях, а какво отношение им показваме.
А те какво отношение искат? Много е лесно? А вие?
Вижте повече на sporazumenia.com
ПУБЛИКУВАНЕ НА МНЕНИЕ 
