Мениджмънт І част

Мениджмънт има за предмет направляването на дейностите и ръководенето на хората с оглед постигането на определени цели при дейността на една фирма. Мениджмънтът е процес на взаимодействие между две основни подсистеми на фирмата: управляваща и управлявана.

Управляващата подсистема, т.е. субектът на управление се състои от мениджъри или функционални органи (отдели), които оказват управленско въздействие върху управляваната подсистема. То се основава на взети управленски решения и се изразява с различни форми на разпореждания.

Управляваната подсистема, т.е. обектът на управление се състои от индивиди или обособени звена, които са подложени на управленско въздействие. От тях по обратен път постъпва информация към управляващата подсистема, чрез което се регулира взаимодействието между двете.

Oсновни принципи на мениджмънта:

Единоначалие
Единство на правомощия и отговорности на мениджърите
Ефективност
Правилен подбор и разпределение на кадрите
Единство на конкретните цели с общите цели на фирмата

Мениджмънта може да се осъществи чрез три групи методи:

Икономически методи
Организационни методи
Социално-психологични методи

Функцията на мениджмънта е съвкупност от мениджърски дейности, групирани според:

Общността на задачите:

То определя основните функции на мениджмънта:

Планиране
Организиране
Ръководене
Контролиране

Обекта на мениджмънта:

Обект на мениджмънта-той определя конкретните функции на мениджмънта: снабдяване, пласмент, счетоводство и др.

Функционални звена и връзки

За осъществяване на функциите на мениджмънта се изграждат специални звена във фирмите. Между тях и останалите функционални звена на фирмите се установяват връзки, които по своя характер са:
Линейни връзки между звената
Функционални връзки между звената
Връзки на съгласуваност и сътрудничество между звената

Взимане на решение

Основна мениджърска дейност е вземането на решение- избор на действие за реализиране на целите на основата на осъзнаване и оценка на възможните алтернативи.

Решенията на мениджърите трябва да бъдат:

Обосновани решения
Своевременни решения
Съгласувани и непротиворечиви решения
Решенията се вземат от упълномощени лица

Правомощието е наличие на право за действие по определен начин. То може да се делегира на подчинените.

Отговорността е задължението да се изпълняват определени функции. Тя е легитимност за действие по определени начини.

Правомощията се отнасят до правото на хората да вземат решения. То може да се предоставя от мениджърите на други лица, т.е. да се делегира.

Класификация на решенията по няколко основни признака.

Степен на неопределеност

Детерминирани - решения, при които резултатите от изпълнението им са предварително известни;
Вероятностни - решения, при които резултатите са очаквани с определена вероятност.

Функции на мениджмънта

според основните функции - по планиране, организиране, ръководене и контролиране;
според конкретните функции - по стратегическо планиране, оперативно планиране, снабдяване и др.

Мащаб на въздействие

общи - засягат системата като цяло;
частни (конкретни) - засягат отделни подсистеми и елементи на системата.

Характер (роля)

технически;
икономически и др.

Продължителност на действие

стратегически, които се отнасят до по-общи перспективни проблеми;
тактически, които се отнасят до конкретни проблеми и имат малък срок на действие.

Взимането на решение е мениджърски процес, който протича в следната последователност.

Възникване на проблема.
Поставяне на проблема за решение
Определяне на критерии за оценка на решенията
Събиране и анализ на необходимата информация
Разработване на алтернативи на решение
Оценка и избор на оптимално решение
Изпълнение на решението
Контрол за изпълнението на решението

При вземането на решение се прилага различен подход, в зависимост от характера на решаваните проблеми.

1. Качествени подходи при вземане на решения

2. Количествени подходи при вземане на решения.

Възможни три вида условия на вземане на решение.

1. Условия на определеност (сигурност)

2. Условия на риск

3. Условия на неопределеност

Колективно решение:

Вземането на решение се осъществява, като се спазват следните правила.

Консенсус
Мнозинство
Когато повече от 1/2 или 2/3 са съгласни.
Плурализъм

Колективното обсъждане на по-сложните и трудните за решаване проблеми изисква много добра организация на подготовката и провеждането му. То се извършва под формата на съвещания, заседания и др.

Съвещанията се класифицират по няколко признака.

Според целта

Редовни;
Извънредни

Според характера

Разпоредителни
Информационни
Разяснителни
Консултативни
Координационни
Дискусионни

Според предназначението

За разработване и вземане на решение;
За организиране на изпълнението на решенията;
За анализ и оценка на резултатите от изпълнението;
За обсъждане на текущи въпроси (оперативни съвещания).

При подготовката на съвещанието трябва да се имат предвид следните съображения:

Планиране
Дневен ред
Състав на участниците
Уведомяване на участниците
Време за провеждане
Зала

За провеждането на съвещанията трябва да се спазват следните правила.

Започване навреме
Водещият открива съвещанието с кратко въведение
Ред на изказванията
Водещият направлява дискусията
Водещият обобщава резултатите от дискусията

Планирането е процес на анализиране и определяне на целите, стратегиите за постигането им и разпределение на ресурсите за изпълнението им.

Фирмените цели са стратегически и тактически.

Стратегическите цели се разработват от висшия мениджмънт и служат като главни насоки за дългосрочно планиране на дейността на фирмата. Те са главна (генерална) цел и общи цели.

Главната цел характеризира „мисията”, т.е. предназначението на фирмата.

Общите цели определят желаното състояние или резултатите, които трябва да се получат, за да може фирмата да изпълни своето предназначение.

Тактическите цели, които се разработват въз основа на стратегическите, определят конкретните резултати, обвързани със срокове и очаквани на изхода на фирмата.

В стратегическото планиране се разглеждат три равнища на разработване на стратегии:

Корпоративно
Фирмено или равнище на поделение на корпорацията, наричано често стратегическа бизнес единица (СБЕ)

Стратегическата бизнес единица се характеризира с три особености:

а) това е обособен бизнес, който може да се планира отделно (напр. за отделни продукти, материали или процеси) от другите поделения в компанията;
б) има собствени конкуренти;
в) има отговорен мениджър, който се занимава със стратегическо планиране и контролира всички фактори, влияещи върху ефективността.
Функционално равнище

Микро- и макросреда

Разработването на стратегии и планове предполага анализ на възможностите и заплахите, които крие външната среда и оценка на силните и слабите страни на фирмата. Този анализ е известен като SWOT-анализ (Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats).

Макросредата оказва косвено влияние върху дейността на фирмите чрез по-общи политически, икономически, социални и технологични фактори.

Политически фактори
Икономически
Социални
Технологични

Изследването на влияещите фактори е известно като PEST–анализ.

Микросредата влияе пряко чрез конкретни фактори като клиенти, конкуренти, доставчици, синдикални организации и др.

Организация

Организиранетое основна функция на мениджмънта, която се изразява в определяне, групиране и разпределяне на трудовите задачи, установяване на взаимовръзките и последователността на изпълнението им. Решенията в това направление се свързани с разделението на труда, делегирането на правомощия, обособяването на съставните звена на фирмата и определянето на нормата на управляемост.

Разделението на труда представлява обособяване на различни видове трудова дейност със съответни отговорности.

На разделението на труда съответства и разделение на персонала на фирмата. Най-общо той се разделя по следния начин.

Производствен персонал
Основни работници
Спомагателни работници
Административно-управленски персонал
Мениджъри
Служители
Непромишлен персонал

Той обхваща хората, които извършват услуги за фирмата (работещите в бюфети, столове и др.).

По своя характер организационните връзки са следните.

Линейни връзки
Функционални връзки
Връзки на съгласуваност и сътрудничество

Организационни структури:

Линейна организационна структура

Функционална организационна структура

Линейно-функционална организационна структура

Проектни и продуктови организационни структури

Дивизионални организационни структури
Хибридна организационна структура

Нормата на управляемост- броя на подчинените, които отговарят пред един мениджър.

Оптималната норма зависи от много фактори, които могат да се групират в две групи:

Обективни фактори
Субективни фактори

Ръководенето е основна функция на мениджмънта, чрез която се координират и направляват хората за осъществяване на поставените цели.

Обект на ръководенето се разглеждат трудовите колективи (групите).

Групите са съставени от отделни хора, но независимо от техните различия, всяка група може да бъде охарактеризирана по няколко признака.

Междуличностни отношения
Хомогенност
Афинитет
Независимост
Проницаемост
Поляризация

Изграждането на групата не следва да се възприема като еднократен акт - той е продължителен процес, който може да продължи седмици, месеци или години, за да може в групата да се заработи задружно.

Важен фактор, който оказва влияние върху поведението на групите е начинът на тяхното образуване. Според това те се делят на формални и неформални групи.

Формални групи

Административни формални групи
Програмно-целеви формални групи

Неформални групи

Индивидуални и фирмени цели

Счита се, че индивидът се стреми да служи на фирмата за постигане на собствените цели, а тя се занимава с решаване на лични проблеми с оглед на своите цели.

Поведението на мениджърите

1. Ориентирано към потребностите и отношенията с хората

2. Ориентирано към изпълнение на трудовите задачи

Стил на ръководене

1. Демократичен

2. Авторитарен

Дървото на решенията

(разработено от Врум и Йетон)

Мотивациятае състояние на вътрешна убеденост на хората в необходимостта да се прави дадено нещо, която влияе върху действията на хората. Тя се основава на потребности, които са вътре в индивида и цели, които са извън него.

Съществуват различни теории за мотивацията, които най-общо се делят на две групи.

Теории на потребностите

Теории на процесите

Теория на очакванията
Теория на целите
Теория на справедливостта

Контролирането

представлява процес, с помощта на който мениджърите на индустриалната фирма определят дали вземат правилни решения и кога трябва да предприемат коригиращи мерки.

Основните видове контрол са следните.