Организиране на времето част ІІI

Всяка следваща част от поредицата статии е логически свързана с предишните, така че ако не сте чели предишните първо прочетете тях.

И така нека поговорим малко по-конкретно за постигането на духовен мир. Както казах вече, това най-вече зависи от това, колко решено спазвате поставения режим. Това не се отнася само до планирането, но и до всичко останало.

Има медицинско потвърждение защо човек се чувства добре когато крои планове и определя цели. Мозъкът ви произвежда хормон, който предизвиква у вас чувство на удоволствие и радост. Познайте какво следва след това: идва реалността, когато всъщност трябва да се изпълнява замисленото и удоволствието изчезва. Сигурно сте правили, също както и аз, безброй такива планове, от които нищо не се е получавало.

Защо това е така? Когато човек харесва нещо или му е приятно дадено място, той си изгражда зони на комфорт. В тях той се чувства сигурен(за много хора дори напускането на дома е проблем). Когато обаче трябва да ги напусне, цялото му същество изпитва страх и нежелание да ги напусне. Фразата "Ами ако... " се появява моментално. Истината е, че това е временно чувство. Трябва ви само малко воля да напуснете зоната и малко хитрост, за да не се върнете. Нека се разберем следното – аз ще ви помогна с хитростта, а вие ще си помогнете с волята.

За да направите една трудна и сложна задача, по-поносима може да направите едно или няколко от следните:

- разделете задачата на малки подзадачи. Така тя ще ви се стори ясна и значително по-лесна;
- определете си награда за свършването й – някой интересен филм вечерта, любимото списание или нещо такова;
- представете си удоволствието и гордостта ви, след свършването на задачата : все пак трудните неща получават овациите, а не лесните;
- изяснете си точно за каква задача става въпрос – понякога познаването на предмета на работата я улеснява значително;

Какви са трите пречки за напускането на зоната на удобство?

Невидимият комитет

Някой от ценностите ни сме получили от други – приятели, колеги, шефове – хора, които уважаваме. В това няма нищо лошо, но понякога хората прекаляват с вземането на ценности. Сякаш някакъв невидим комитет се е събрал, за да реши вместо нас, кои сме ние. Ако баща ви е казвал, че бизнесът и правото са най-добрите професии, макар вие да искате да се занимавате с дърводелство, всъщност, може би ще започнете да се занимавате с бизнес или ще следвате право. Съветвам ви да определите ценностите си, не само защото това ще ви ориентира, но и ще ви помогне да разберете кое е ценно за вас самите, а не за другите. Направете една ревизия на убежденията си и на ценностите си. Може би там е ключът за това, което не одобрявате в себе си.

Стените

Има два вида бариери – физически и психологични. Физическите бариери са например липсата на пари, гравитацията и т.н. В повечето случаи те са ясно разграничени и не могат да бъдат променени, но могат да бъдат избегнати. Другите бариери, които по-нататък ще наричам стени, са психологически и не са толкова ясно разграничени. Виждали ли сте как се държат слонове в цирк? Завързани за някой от задните крака с тънко въже, което те могат лесно да скъсат, но не го правят. Това е така, защото като малки са завързвани за този крак, с много здраво въже, което те са опитвали няколко дена да скъсат. След като не са успели, те са приели, че щом са завързани за задния крак, няма да могат да се измъкнат. Може да ги завържете и с конец и те пак ще седят мирно. Много често хората също попадат в този капан. Да кажем смяната на професията. За някой това е напълно невъзможно – все пак те са учили само тази професия, имат стаж и т.н. Тази работа може да не им носи никакво удовлетворение, но също като слоновете, те са в капан, който са си поставили сами. Този тип бариери са най-трудни за премахване, защото трябва да бъдат осъзнати първо.

Трябва да осъзнаете, че няма значение какво мислят другите. Ако вие вярвате в себе си и отстоявате ценностите си и светът ще ви приеме. Всъщност, света не приема именно тези, които постоянно се опитват да се харесат на всички.

Страхът от промяна

Някой хора предпочитат да живеят с проблемите, вместо да ги преодолеят. Лошото е, че това "някой", не е малък процент. Да кажем пушачите. Те не се

решават да откажат цигарите с години : "Надявам да не се разболея от рак на белия дроб! Поемам предизвикателството.". Що за разсъждения са това?

Друг много разпространен страх е страхът от провал. "Какво ще си помислят другите? Дали ще харесат промяната у мен?" За да се отървете от този страх първо, повторете си, че всъщност вие живеете собствения си живот и второ едни от най великите ви успехи са някой провали. Важното е да вземете поуката от тях. Това се нарича опит. По-страшно е ако не опитате – така винаги ще съжалявате че не сте го направили.

Четейки тези редове сигурно си припомняте, че най-големият ви противник винаги сте били самите вие. Признавам, че отстояването на принципите е постоянна и не лека борба, но тя и носи най-много удоволствие. Представете си света, без необходимостта да се осланяте на чуждото мнение, а да се концентрирате върху себе си.

Ще ви дам и още една идея: имате много силен съюзник в тази борба, за който рядко се сещате. Той е също така и най-лошия ви противник. Сетихте ли се? Това е навикът. Асоциацията му с парите е много добра – ако умеете да го ползвате, ще стигнете далеч, ако не умеете, той ще ви закопае. Умението в случая е лесно – просто направете това, което искате да ви стане навик няколко пъти и готово: той ще се погрижи и за напред да го правите със същата точност, без дори да се замисляте.

Ако все още не сте се решили да промените живота си към по-добро, ще ви попитам следното: ако не направите това тук и сега, кой ще ви осигури втори живот, в който да опитате? Вътрешно в себе си знаете, че прераждането е опит да се оправдаете за бездействието и нерешителността си. Така че действайте!

Ако смятате, че това, което съм казал е в общи линии глупости на човек, не сблъскал се с живота – не ви виня. Имате пълното право да го твърдите : вие винаги ще сте прави за себе си. Искам да ви попитам само едно нещо: ако живота ви е толкова идеален и без тези съвети, защо въобще четете тази статия? Това щастие истинско ли е или е само привидно, което всеки един момент може да рухне?

Пожелавам много успехи на хората, които наистина искат да променят живота си и да се чувстват доволни от себе си. Опитайте тази тактика двадесет дена. Направете го стриктно и бъдете решителни в спазването й. След което се върнете тук и споделете с всички, какво сте постигнали.

Автор: Венелин Рангелов