Малко за детските страхове

Приемете ги сериозно и помог­нете на вашите деца да ги превъзмогнат!

Те са чести и напълно нормални, дори когато изглаждат неразбирае­ми за възрастните.Кое дете не се е страхувало от нощта, от животно или пак от отсъствието на своите родите­ли? Страховете са част от дет­ството, както овладяването на речта и прохождането.

„Съществуват два вида страхо­ве - обяснява френската психоложка Алис Холо. - Първите са естес­твени и съответстват на опре­делени периоди от развитието на детето. От 6-8 месеца до около 6-годишна възраст то изпитва смътно безпокойство, свързано с откриването на света, който го заобикаля, с живота и смъртта, с различието между половете. Това е нормално и не трябва да ви безпокои. Вторият вид са страховете, предизвикани от възрастните.

Страхът от училището нап­ример често се дължи на родите­лите, които очакват прекалено много от детето си. Тези провокирани страхове не винаги са вредни. Някои от тях дори помагат на детето да осъз­нае опасности, които то не е в състояние да оцени само: страха от прекосяваното на улицата, страха от огъня и т.н." На определени периоди от раз­витието съответстват следни­те типични страхове:

КЪМ 8-ИЯ МЕСЕЦ: СТРАХ ОТ РАЗДЯЛА.

В момента, в който бебето за­почне да разпознава лицето на майка си и баща си, то започва да се страхува от раздялата с тях. Затова на тази възраст не се препоръчва де­тето да бъде записано в детски ясли. Как да бъде победен този страх?

Говорете. Дори и на новородено­то. Така на бебето може да обясни­те, че то за момент ще остане при някоя съседка, че мама и татко не го изоставят и ще го потърсят, щом стане възможно.

КЪМ З ГОДИНИ: СТРАХ ОТ ТЪМНИНАТА.

Това е възрастта на кошмарите, свързани с животни, със същества или предмети, които изглеждат гигантски в сравнение с ръста на малчугана. За да бъдат преодолени тези нощни страхове, е достатъчно например да оставите лампата да свети. Старайте се също така да уважавате навиците на детето при заспиване, които го успокояват, и преди всичко не издърпвайте от ръцете му мечето под претекст, че вече не е бебе. С мече в леглото детето не се чувства само!

ОТ З ДО 6 ГОДИНИ: СТРАХОВЕ, СВЪРЗАНИ С ПОЛА.

На тази възраст момиченцата и момченцата си задават въпроси, свързани с тяхната полова принадлежност. В такива случаи шеги заплахи от страна на възрастните са неуместни. Избягвайте например да казвате на едно момченце: „Не плачи като момиче!".

ДО 6 ГОДИНА: СТРАХ ОТ СМЪРТТА.

От къде идвам? Какво е имало пре­ди мен? Родителите ми също ли някога ще престанат да съществуват?

Толкова въпроси, които вълнуват детето и на които не винаги е лесно да се отговори. На детето все пак може да се обясни, че неговите роди­тели наистина ще умрат един ден, но след много време, когато то ще бъде вече голямо и по-добре подготвено да понесе тяхната липса.

КЪМ 6 ГОДИНИ: СТРАХ ОТ УЧИЛИЩЕТО.

Все по-често срещан, този страх всъщност се появява още при тръгва­не на училище. Родителите инвестират толкова много в успеха на тях­ното дете, а и самата образователна система налага такова темпо, че някои деца при мисълта за училището започват да изпитват страх, които може да продължи до края на ученическите години. Ако този страх стане непреодолим, причиняващ кошмари, безсъние, дори гадене или стомашни болки, не се колебайте да потърсите помощта на психолог. Всички тези страхове няма да отшумят с отми­наване на детството, но в атмосфе­ра на разбиране и без драматизиране няма да прераснат във фобии в по-зря­лата възраст.