Грижи за цветята

Най-малко са грижите за едногодишните цветя. След за­саждането и пререждането им те се поливат заедно с тревата и се плевят. Чест вредител при цветята е листната въшка. Ако забележим, че някои цветя повяхват и изсъхват, трябва да напръскаме с химичен препарат, защото е почти сигурно, че за това са причина листните въшки.

През есента стъблата на изсъхналите цветя се почистват и лехите се прекопават. Веднъж годишно почвата на цветните лехи се наторява.

Работата около двугодишните цветя не се различава от работата при едногодишните с някои изключения при рохкава почва и закъсняло засаждане. Засадените през есента цве­тя се покриват с клони или с тънък слой оборски тор. Дебела­та покривка предизвиква отслабване и пожълтяване на расте­нията.

Луковичните растения се разделят на две групи в зависи­мост от грижите, които изискват. В първата група влизат чувствителните към студ растения, като например каната, далията, гладиолусът.

Ако първите слани попарят листата им, цветята се изваж­дат и листата им се изрязват, като се оставят луковиците и част от стъблото с дължина около 10 см, които се съхраняват през зимата на топло място.

Каната и далията се засаждат през средата на април в лехите на постоянните им места.

В другата група влизат лалето, нарцисът, зюмбюлът, ко­кичето, момината сълза и кърпикожухът, чиито луковици не се изваждат всяко лято, а само при пренареждане на градина­та или ако прекомерно са се размножили. Изваждат се тога­ва, когато листата им са изсъхнали. Пресаждат се на новите места в началото на есента. Луковиците на бялата лилия се за­саждат в края на юли, тъй като по-късното засаждане им се отразява зле.

Многогодишните растения изискват редовно поливане и плевене. През лятото се изрязват процъфтелите им части, тъй като повечето от тях цъфтят отново. Изсъхналите им части не се изрязват през есента, тъй като тогава по-трудно презимуват под опадалите листа на дърветата, затова не се почистват, а се оставят върху цветните лехи. През есента лехите с многогодишните цветя се наторяват с оборски тор или компост в зависимост от изискванията на отделните растения. През пролетта торът се заравя в почвата.

Многогодишните растения се размножават бързо и след няколко години стават толкова нагъсто, че трябва да се изва­дят и след основна подготовка на почвата отново да се засадят.При пресаждането остарелите корени се изхвърлят, из­лишните може да се разменят със съседите за нови видове, но в никакъв случай не се засаждат обратно в лехите.

Източник: http://www.eadvise.info