След като сте разкроили всички детайли на шкафа, ако е необходимо кантовете на плочите се рендосват гладко и се кантират. Следващата стъпка е да се съединят помежду си, да се монтира гърбът и накрая да се окачат вратичките. Възможни са два варианта за съединяване: чрез метални разглобяеми сглобки и чрез дървени дибли и лепило. Първият начин по правило се използва при фабричното конфекционно производство, защото позволява всички елементи на шкафа да бъдат опаковани в неголям по обем кашон, който лесно се превозва до магазина и до жилището на купувача. Този подход несъмнено оскъпява и усложнява направата на мебелите, защото пробиването на отборите за металните сглобки изисква специални шаблони.
В домашни условия, когато се съединяват мебелни плочи, а често и при детайли от масивна дървесина, почти винаги се предпочитат здравите и по-лесно изпълними съединения с дървени дибли. Тук ще разгледам съединенията с обикновени цилиндрични дибли, които най-
често се ползват в домашната работилница Правя това уточнение, защото вече и у нас си пробиват път елипсовидните плоски дибли, което обаче е тема за друга статия.
Правенето на сглобки с цилиндрични дибли също има своите тънкости, като трудностите нарастват заедно с броя на диблите, необходими за дадено съединение. Проблемът възниква от това, че отворите за всички дибли трябва да се пробият съвсем точно, така че всяка двойка срещуположни отвори в съединяваните детайли да бъдат напълно напаснати, тъй като при най-малкото изместване на срещуположния отвор диблата няма да може да влезе в него или пък това ще стане с прилагане на усилие, което лесно може да повреди сравнително крехката плоча от дървесни частици. Ето защо, когато сглобката е с две, най-много три дибли, пробиването на отворите не представлява кой знае каква трудност. При повече дибли обаче много трудно ще успеете да се справите, ако не използвате специални шаблони.
Диблите са изработени от твърда дървесина и в зависимост от дебелината на съединяваните детайли най-често се използват дибли ø 6, ø 8 и ø 10 ст. Съответно дължините им са 30, 40 и 50 мм, а челата им са леко скосени, за да влизат по-лесно в отворите. Повърхността им е надлъжно набраздена, така че да задържа по-добре лепилото. При покупката на дибли имайте предвид, че цените им силно варират според марката, т.е. реномето на производителя - фактор не особено важен в случая.
Диаметърът на диблите се пресмята като 2/5 — 3/5 от дебелината на съединяваните детайли. За детайли с дебелина 10-16 мм се използват дибли ø 6, за детайли с дебелина 17-23 мм - дибли ø 8, а с дибли ø 10 се съединяват детайли с дебелина 24-30 мм.
Диблите се използват при челни съединения на различни дъски и плотове от масивна дървесина, шпервани и други мебелни плочи, плочи от дървесни частици (ПДЧ) или дървесни влакна (М DF ). Те могат да се използват и за ъглови съединения, при зарязани под герунг (45°) детайли. Все пак тяхна запазена територия е сглобяването на различни мебелни плочи, от които са изрязани страниците, подът, табанът или плотът на шкафове, бюра, гардероби, библиотеки и т.н. С тях се правят както съединения в краищата на детайлите (крайни Г-образни съединения, например между страницата и табана), така и средни Т-образни съединения, каквото например е съединението между рафт и страница.
Отворите се пробиват със свредло, имащо диаметъра на диблата, а сумарната дълбочина на двата съосни отвора трябва да бъде с 1-2 мм по-голяма от дължината на диблата. Това се прави, за да има къде да се събере изтласканото при набиване на диблата лепило. Същевременно между дъното на отбора и повърхността на детайла трябва да останат поне 2 мм. Върху свредлото се поставя ограничителен пръстен, който предпазва плочата от повреждане. Отборите за диблите не бива да са прекалено близко до краищата на плочата, защото има вероятност тя да се разпука.
Най-общо казано, сглобяването с дибли става така - центровете на отворите за диблите се отбелязват върху двата детайла и те се пробиват до определената с пръстена дълбочина. След това диблите са намазват с лепило, малко лепило се обмазва и върху стените на отворите и диблите се набиват в единия от детайлите. Другият се поставя отгоре му , така че отворите да съвпаднат с диблите, и с внимателно почукване или притискане със стега се сглобяват. При сглобяване на детайли от масивна дървесина или плочи с естествен фурнир (или шперплат) си заслужава да се постави лепило и по допирната им ивица, защото това само ще усили сглобката.
Майсторлъкът е как да пробием отворите така, че всички дибли да попаднат точно на местата си. Отговорът на този въпрос е, че без помощта на специален шаблон това е почти невъзможно
На втората снимка има такъв шаблон. Разбира се винаги може да се помъчите да си направите такъв от дърво или пластмаса, ако целите минимизиране на средства.
При крайни Г-о6ра$ни съединения:
Двата съединявани детайла се поставят един върху друг, така че кантовете им да лежат в една плоскост, и се пристягат със стеги. Шаблонът се поставя плътно опрян в двата канта и се избира отворът, подходящ за дебелината на детайлите. В случая при дебелина 22 мм на всяка от дъските е избран предпоследният отбор ø 10.
След това последователно в двата детайла се пробиват срещулежащите отбори за всяка дибла. Важно е да не се допусне изместване на шаблона встрани при пробиването на втория отвор. Затова си заслужава, след като пробиете първия отвор, в него да набиете леко една дибла , която да служи за водач и опора на шаблона при пробиването на втория отвор. Понеже диблата влиза твърде стегнато в отвора на шаблона, предварително може да бъде леко и равномерно изтънена — с части от милиметъра.
* По съшия начин се пробиват отворите и за останалите дибли. Най-често те отстоят една от друга на разстояние 120 - 200 мм.
Средни Т-образни съединения.
Работи се в следната последователност:
Двата детайла се поставят един върху друг и се пристягат здраво, както се вижда на снимката. Отворите за диблите в челото на единия детайл се пробиват с шаблона така, както вече описах. След това диблите се намазват с лепило и се набиват в отворите си.
Върху втория детайл се очертава осовата линия за разполагане на отворите. Двата детайла се поставят един върху друг, като една от диблите влиза в съответния водач в задната част на шаблона.
Двата детайла се наместват така, че маркираната върху лицевата и страничната част на шаблона линия да съвпадне с начертаната осова линия. Това важи обаче само за три от отворите, през чиито центрове преминават тези линии. За останалите нагласяването трябва да стане на око, като се следи очертаната линия да минава през центъра на съответния отвор.
Проверява се успоредността на канта на горния детайл с осовата линия и двата детайла се пристягат един към друг. По същия начин се пробиват и останалите отвори.
При всички случаи върху свредлото се притяга ограничаващ пръстен според точно пресметнатата дълбочина на пробиване.