Какви са принципите, на които се гради споразумението в медиацията?



Споразумението, което се постига в резултат от медиацията е такова, каквото договорите да бъде. Това означава, че всеки от вас трябва да смята, че в него са отразени най-важните му приоритети. Ако не можете да имате всичко, кое е най-важното, което трябва да получите? Именно то ще залегне в споразумението. Същото важи и за другия. Ако никой от важните приоритети на всеки от вас не е залегнал в споразумението, то просто няма да се спазва. Затова медиаторът ще Ви помогне да видите кой на какво държи много и да намерите начини всеки да получи най-основното за него. Разбира се, в рамките на това, което е реалистично, и което и двамата смятате за приемливо и справедливо.

Медиаторът няма да Ви каже каква е неговата гледна точка за справедливо, защото няма право да го направи, и защото би иззел решението от ръцете Ви. Но ще Ви помогне да се разберете за ясни критерии за справедливост - да съчетаете Вашето лично усещане за справедливост с добрите практики за подобни случаи. Ще Ви помогне и да изясните какви са рамките за договаряне - какви са най-добрите и най-лошите параметри на изхода от ситуацията.

Винаги можете да привлечете и експерт, който да даде професионално становище (имотна оценка, счетоводна или икономическа експертиза, психологическо становище), както и адвокат, който да ви помогне да прецените доколко договаряното отговаря на законовите Ви права и очакванията за това какво би постановил съдът.

Ето и по-конкретно какво се случва при постигането на споразумение:

• Медиаторът помага за уточняването на договорките - кой какъв точно ангажимент поема, кога и как ще го изпълни. Медиаторът обикновено няма ангажимент за самото изготвяне на споразумението.

• По закон споразумението, постигнато в медиация, може да е устно, писмено или писмено с нотариална заверка. Вие избирате формата, която предпочитате, според целите ви.

• Силно препоръчително е преди подписването на споразумението, ако не сте участвали с адвокат в процедурата по медиация, да се посъветвате с адвокат, който да Ви помогне да прецените доколко договаряното отговаря на законовите Ви права и очакванията за това какво би постановил съдът.

• Споразумението, постигнато в медиация в повечето случаи се изпълнява доброволно, защото отговаря на реалните искания на всеки от договарящите. Това е валидно и за устните споразумения, защото хората, които са ги сключили смятат, че са изгодни за тях и е нормално и в техен интерес да ги изпълнят.

• Разбира се, съществува възможност то да може да се изпълнява и принудително, ако се наложи - като се завери нотариално (чл.417 от Гражданския процесуален кодекс) или се представи за одобрение пред съда (съдът проверява само дали споразумението е законосъобразно и дали отговаря на добрите нрави, като изисква от страните да го потвърдят - чл.18 от Закона за медиацията).

• Ако има заведено дело по спора, е възможно то да бъде внесено директно пред съда за одобрение и така ще има силата на съдебна спогодба. Внасянето на споразумението в съда е ангажимент на страните и адвокатите.

• Когато медиацията приключи без споразумение, е възможно да не е подходящо спорът да се реши чрез медиация – например поради недобросъвестност на едната страна, необходимост от държавна закрила, или от публичност на резултата. Ако все пак смятате, че желаете да опитате в последващ момент – след като е минало време или са настъпили нови обстоятелства, можете да потърсите съдействието на медиатора за подновяване на разговора за споразумение.

Източник: Sporazumenia.com Източник: http://www.eadvise.info