Диетите - за и против

Има ли смисъл да сме по­стоянно на диета, сменяй­ки една с друга?

Ако всички промени, кои­то са станали в живота ви, ви­наги завършват с излишни ки­лограми, с това трябва да при­ключите. Откажете се от на­вика си да сте постоянно на ди­ета, защото колебанията в те­глото могат да имат негативно влияние върху вашето здраве. Освен това вие чувствате, че всеки път ви е все по-трудно да свалите излишните килогра­ми. Това се получава, защото когато отслабвате първия път, вие се лишавате не само от мазнините, но и от някои час­ти от мускулната тъкан, а ко­гато отново качвате килогра­ми, трупате само мазнини. Така че по време на всяка нова диета вие се опитвате да се бо­рите с още по-голямо количе­ство трудноизчезващи мастни натрупвания. Освен това по­стоянната диета може да се от­рази отрицателно на вашата психика.

„Ако искате повече тлъстини...

Ако искате да увеличите мастните клетки...

Ако искате да намалите мускулната маса...

Ако искате да забавите об­мяната на веществата...

Ако искате да станете по-дебели...

Се подложете на диета!

Подложете се на диета и ако искате да се разболеете..."

Дебора Уотърхаус

Теоретично с колко може да се отслабне за един ден?

При пълно гладуване се свалят 270 г мазнини на ден (75%) плюс 90 г (25%) са сметка на тъканите без мазни­на. Т.е. общо - 360 г на ден. Но това е само на теория.

Но който обещава отслаб­ване с 1,5 кг на ден, се изхвърля.

Какво е научното обяс­нение на препоръките да се яде по малко, но често? Или е по-оптимален вариантът да се яде три пъти на ден?

Ако 2500 калории са раз­пределени равномерно на рав­ни части с равни дневни интервали, при всяко хранене в кръвта постъпват 123 г глюкоза (370 г въглехидрати). Тази глюкоза бързо се насочва към черния дроб и се превръща в гликоген. В нормата черният дроб съдържа 90 г гликоген, останалият гликоген (остана­лата глюкоза) се превръща в мазнина и се насочва към ма­стните депа. Та храненето три пъти на ден ежедневно добавя 45 г мазнини в организма, при хранене два пъти дневно - 84 г мазнини, а при хранене веднъж - 118 г мазнини, т.е. почти три пъти повече в срав­нение с храненето три пъти на ден. Всъщност това са три ки­лограма повече на месец. Т.е. за да не провокираме покачва­не на теглото с храненето три пъти на ден, е необходимо дневният порцион да се дели на четири - 370:90= 4, четири равни приема на храна. При това последното хранене не е символично - кисело мляко или сок, а пълноценно!

Храненето четири пъти на ден включва: закуска, втора закуска, обяд и вечеря. При всяко хранене се приемат 25% от дневната калорийност, коя­то в никой случай не бива да се превишава.

Каква вечеря е за предпо­читане —въглехидратна или белтъчна?

За да се отговори на въпроса, трябва да се обърнем към хормоналната система на човека.

Основен е хормонът на ръста, който не се среща само у децата, но и у възрастните. През деня другите хормони разлагат мазнините, а хор­монът на ръста върши същото през нощта. 70 минути след заспиването хипофизата включва хормона в системата на кръвообращението. Един час след това молекулите на хормона започват да изтласк­ват глицерина от мастните клетки в кръвта. Този процес при здравословното хранене продължава цялата нощ. Зато­ва децата и животните сутрин се събуждат свежи и пълни с енергия, защото преработени­те мазнини през нощта са се превърнали в енергия. Една от причините за това е фактът, че през нощта никой не яде въгле­хидрати, особено сладко, и за­това задстомашната жлеза не е задължена да отделя инсу­лин. Ако в кръвта се създаде висока концентрация на инсу­лин, стимулиращ образуване­то на мазнини, хормонът на ръста не може да се прояви.

Така че белтъчната вечеря е по-добра. Мишел Монгиняк препоръчва два-три пъти сед­мично именно белтъчна вече­ря. Тук идва въпросът - защо не всеки ден. Възможните ва­рианти на отговора са: за да се избегне излишната употреба на белтъчини; за да не сваля­ме прекалено бързо теглото, като рискуваме отслабването да стане неустойчиво.

Как да отличим истин­ското чувство на глад от лъжливото?

Употребените с храненето продукти, богати на калории, могат да не удовлетворят ва­шите потребности, ако в тях не се съдържа целият набор не­обходими на организма храни­телни вещества. Дори да сте изяли повече калории от необ­ходимото, тялото ви ще усеща глад поради недостига на хра­нителни вещества. Ако се опи­тате да заглушите това чувст­во на глад пак с висококалорична храна, която не съдържа необходимите жизненоважни елементи, цикълът ще се по­втаря отново и отново. Вие ще пълнеете, а тялото ви ще гла­дува, и ще се чувствате ужас­но. Познато ли ви е това? Че­сто ли усещате глад? Ако е да, то вашият организъм се опит­ва да ви обясни, че не му до­стигат хранителни вещества. Понякога бъркаме други усе щания с чувстството на глад. Чувството на глад е потреб­ност от храна, не от някаква определена храна- а просто от храна. То може да бъде удов­летворено със съвсем проста храна. Не са нужни деликате­си. Ако чувството на глад е лъжливо, неговият притежател по принцип не е много гладен човек - иска му се нещо спе­циално, сладка или пикантна храна. Тази храна е плод на неговата фантазия, и колкото повече мисли за нея, толкова повече я иска. Започват да се отделят слюнки и той си мис­ли, че е гладен. Но това не е така. Всъщност на него му е необходимо да удовлетвори своите вкусови пристрастия, а не глада.

Защо при многократни­те диети бедрата стават толкова широки?

Мастните клетки в горна­та част на тялото имат 6 пъти повече Оетарецептори (отделящи мазнини), отколкото алфа-2 рецептори (съхраняващи мазнините). Затова мазнините се запазват основно в долната част на тялото и се свалят по-лесно в горната част.

С други думи, ако вие на­трупате 7 кг мазнини, 6 от тях са на ханша, външните и вътрешните части на бедрата и само един килограм - на гор­ната част на тялото. И обрат­но, ако вие свалите 7 кг, дол­ната част на тялото ви ще от­слабне само с един килограм, а горната - с 6. Всеки след­ващ цикъл набиране-сваляне на тегло води до повторение на тази ситуация. Затова колеба­нията в теглото, предизвикани от повтарящи се диети - т.нар. ефект йо-йо, променя принци­па на разпределение на мазни­ните и оттам и самата форма на тялото.

Тази печална констатация е адресирана към дамите с женствен тип фигура - т.нар. крушовиден тип. Към нея се добавят и хормоналните нару­шения на женските циклични процеси, допълнителното по­емане на прогестерон - също водят до изчезване на отделя­щите мазнини бета рецептори на ханша и вътрешната повърхност на бедрата.